Не си тръгвай с дъжда и дъгата
във косите си чудни вплети -
остани като ласка на вятър
и докосвай съня ми в зори...
Не си тръгвай с мига в необята -
виж, небето ни хвърли звезда -
къс безценен от чувствено злато
със отблясък, разпалил мечта...
Не си тръгвай с вълната пенлива
като мида намерила бряг
и морето щом с гняв ни залива,
ще чертаем на пясъка знак...
Не си тръгвай със птичите песни -
пролетта ще се върне при нас,
нека литнем с крилете си есенни
край гнездото от обич и страст...
© Михаил Цветански Всички права запазени
Поздрави!