На тази държава
аз няма какво да дължа.
Пари тя ми дава,
но ми отнема душа.
Колко ли пулса
ненужно удряха в мен?
Житейските трусове
са всеки започнал ден.
Навивах се видно -
и утре дано издържа.
България свидна,
към нея ме тегли кръвта.
Там Пирин и Рила,
и моето Черно море,
ме пълнят със сила,
там имам душа и сърце.
А в тази държава,
в тази студена страна,
не си заслужава
да спра да сънувам дома.
© Валентин Йорданов Всички права запазени