17.12.2018 г., 9:35 ч.

Не след векове, а сега 

  Поезия
317 0 0
Аз, Последната земна жена, оцелявам
с теб - Последния мъж.
Гневен, Бог разрушил е Земята, залял я е
със Световния океан.
С теб живеем по милост на ледния къс.
В тази блеснала пустош,
подобна на снежен термитник,
с криви ходове под повърхността,
аз те водя със факел в ръка - двама скитници,
без да знаем кога са денят и нощта.
Знам със сигурност само, че аз ще те водя -
тебе, грешната аз, мен ще водиш пък ти. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Предложения
: ??:??