***
“ Свободата, Санчо…”
Сервантес
Не спирай тука, гладен скитнико.
Аз нямам нищо да ти дам.
Не ме моли да бъда щедра,
а си върви по пътя сам.
Подслон при мен не ще откриеш,
защото къща нямам аз.
Не искай тук вода да пиеш,
недей да молиш за храна.
Че покрив са ми небесата
със бели облачни платна,
а пък постеля е земята,
щом ме догони вечерта.
С мечти при мен ще се опиеш,
но ще останеш гладен пак,
със сънища ще се завиеш
и ще закусваш своя глад.
Че моят дом е свободата
и не търпи окови тя.
Приятел верен – самотата.
Със нея скитам по света.
Че скитница съм като тебе.
Ала не прося доброта.
И стига ми да съм свободна,
макар и гладна, и сама.
11.04.2003г.
© Василена Всички права запазени