Не събуждай душата ми, спи
и прелита земи и морета.
Завалява в съня дъжд стоцветен,
не събуждай ме, замълчи.
Не целувай ме с устни от страст,
ненаситни, жадуващи още.
Аз съм странница, скитам се аз
и в сърцето ми бездна и нощ е.
Не гали ме с ръце цели огън,
не разпръсквай косите ми тъмни,
да съм с тебе да бъда не мога
утро щом във душата не съмне.
© Вяра Дамянова Всички права запазени