Не съжалявам за това,
че пътуват дълго по света
моите влюбени слова.
Кой би осъдил любовта?
Не съжалявам за това,
че съдбата ми предложи
чувства взаимни и онова,
което с обич е възможно.
Не съжалявам още нещо:
че с мними приятели говоря.
Макар че понякога вещо
се представят за други хора.
Все пак пътеката ни води
под топлото небе на Тракия.
Нали в житейски несгоди
за сбогом сенките са плакали...
© Стойчо Станев Всички права запазени