Написано от:
Оригинал: Caribiana и Отговор: Сашо Маринов
Изглеждам лесна за обичане. Ала не съм.
Сърцето ми е степ с кръжащи птици.
От всякъде повяват ветрове,
затваря ли се вятър в стъкленица?
Когато някой срещне любовта,
не се замисля лесна ли е тя.
Сърцето ти е степ с кръжащи птици,
но ако от истинска любов се стопли,
степта ще разцъфти и прероди
в поле и долина прекрасни,
от обич обич ще се зароди,
от ласки на ръцете и телата,
плодове ще бъдат нашите деца.
Изглеждам лесна за обичане. Заблуда!
Душата ми е морска пяна, снежно-бяла.
Държиш я в шепите си уж,
а тя измежду пръстите ти се стопява.
Душата ти е морска пяна,
но ако трябва, в морето ще те хвана.
И дори от пръстите ми да се изцеди,
ще плувам аз в твоите води,
и с ласките си морските вълни
ще ни обгръщат тъй,
че никой да не може да ни раздели.
Дали съм лесна за обичане? Едва ли.
Във вените ми сто реки бушуват.
И ако някой дръзне да се осмели,
да се попита най-напред дали си струва.
Във вените ти сто реки бушуват.
Аз не искам кръвта ти бавно да кръжи.
Напротив, с обич ще направя клада,
в сърцата ни буен огън да гори.
И ако някой, който дръзне да се осмели,
запитва ли се най-напред дали си струва,
да прави опити да те свали,
то знай, че той със сигурност не те обича.
Щом видя погледа ти лъчезарен,
кръвта ми лудо заиграва,
дъхът ми спира
и вълна от светли струи ме облива.
© Сашо Маринов Всички права запазени