Не съм за еднократна употреба
и после -хайде в някой празен кош.
Ти искаш в миг да дотърча при тебе.
Не искам да ти правя тоз' разкош.
Малко ни остава, че години,
ей - гердан нанизан се въртят.
Бяхме млади, хубави и силни -
с бръчки сме сега, не се броят.
Млади са сърцата ни, душите -
те не искат да се предадат.
И достойно си живеем дните,
и вървим по дългия си път.
Можем още от сърце да любим,
можем да обичаме със жар.
Просто нямаме какво да губим-
може да спечелиме другар.
Но не сме за еднократна нужда -
тази употреба ни боли.
Болка преживели - своя, чужда,
да избегнем болката, нали!
© Гинка Гарева Всички права запазени