Не съм добра, сега ли го разбираш?!
Събрала в себе си най-трудните минути.
Часовникът във мене атрофирал е,
а времето дори не ме подмина...
Не съм добра, сега ли го разбираш?!
В сърцето си - вместо любов - тая тъга.
Поредната илюзия избяга, зима е...
Но така сега способна съм да зная,
че мога... толкова неща, които...
Че мога да обичам, да мечтая.
Очите си с сълзи да кича.
И даже срещу вятъра да тичам.
Не съм добра, сега ли го разбираш?!
По-трудна съм от всяка суета!
И по-студена в люта зима,
и по-гореща – даже от жарава!
© Нели Всички права запазени
Поздрави и от мен за хубавия стих!!!