Не съм от тези, които лесно забравят
това, което много трудно получават,
или от тези, които за среща се бавят,
а после да им повярват всичко дават.
Защо всичко свършва и надеждата пада,
защо на хората чуждата мъка е наслада?
Завистта между хората се разпознава,
а злото – до последно зло си остава.
Не съм и от тези, които истината маскират,
на въпроси с мълчание отговори дават,
аз съм от тези, които пред нищо не се спират
и краткия живот като такъв го осъзнават.