Сега е нощ, навън вали...
стоя сама, кръвта кипи...
И гневен глас във мен гърми
"Кой кого рани?" 

Не беше днес, не бе нали,
когато почнахме с лъжи
да тровим нашите души..
Не беше днес, нали !

Не бяха два, не бяха три,
не бяха пет онези дни,
в които с мен си, а не си...
Сърцето ми се умори!

Сега е здрач, навън ръми...
Стоя сама, сърцето спи...
И тъжен глас във мен шепти...
"Един за друг не сме били..."

Аз вече знам, дъждът отми
прахта от моите очи...
Аз вече знам, разбра и ти...
От истината не боли!

Аз вече знам, разбрах дори,
че само тоз, способен да прости,
свободен е да продължи...
Простих ти аз, върви !

Сега е ден, навън блести...
Не съм сама, във мен гори!
И нежен глас ме изцери...
"Над тебе някой бди!"