Нека бури и мълнии да се преплитат,
като скитница да търся своя дом.
И най-милото да ми отнеме,
аз пак ще го обичам, пак.
За мен светът да е заключил всичките врати
и от пътища премазани да лазя по ръце,
бавно, бавно да бие моето сърце,
дори дъхът ми и да спре,
пак ти, едно ще бъде твоето лице.
Давай! Продължавай! Аз не те виня.
Нека и примката на шията си да усетя,
не мога да те мразя, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация