Не съм те чакала,
не съм се целила в тебе.
Но съм дочакала
да ми бъдеш небе.
Ти ме създаде
от огън и дъжд.
Ти и крилата ми даде
за полет над огряната ръж.
И чувстваш - в пожари ще пламне
твоята "буйна искрица".
Още не искам да падне
над нас горяща звездица...
Извор съм за покоя омаен,
каквато ме създаде, невинна,
нима животът е краен?
А целта е само повинност,
която стряска съня ми,
с чувственост първична.
Сътворена от обич и нежност,
успях ли да бъда различна?!

Кога ли ще ме видиш -
отвсякъде изтрита,
вече ничия.
Отвсякъде
отритната и нелюбима...
И в този край на края му...
превита...
не ще ме има...