31.12.2007 г., 15:50 ч.

Не съм твойта спирка 

  Поезия
1341 0 5

Хиляди мисли се блъскат в главата ми

и всичките за теб.

Не е възможно тишината да живее в мен,

когато болката притиска обичта ми.

Запитвам се защо, съдба,

и чувам гласа на пустинята.

Остава ми както винаги времето,

но докато чакам тишината,

 в сърцето какво ще е?

Примирение...

или ще раздирам  и обвинявам същността си.

 

© Дони Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??