Ще си тръгне след миг,
както беше дошла;
най-внезапно.
В дъждовната пазва
не разбрах, може би,
или ти не разбра,
че от облака приказен
слязла е.

Не подготви тревата
да седне до нас,
не постла й цветя
да полегне,
с клепки плахи измете
срама й от нас
и изгуби я нейде безследно.

Толкоз пъти е идвала
този любов;
ту я искаш, ту гониш свирепо.
Но защо не със мен,
и защо в този час
не я пуснеш при нас за последно?

И защото не щеш
да забравиш гнева,
да изтръгнеш с очите невярата,
да строшиш гордостта,
да разчупиш срама,
да разголиш душата си
цялата;

и със мокра ръка

не избърса, уви,
всички кървави дири
в сърцето си,

ще си тръгне след миг,
както беше дошла -
не със мен в друга нощ
да посвети.