Не съвсем
Обичах те, но не съвсем,
макар да беше като пролет,
макар да внасяше във мен
чувството на полет.
Желаех те, но не съвсем,
макар да беше като есен,
макар да пееше за мен
любовната си песен.
Жадувах те, но не съвсем,
макар да беше като лято,
макар да беше ти за мен
юга мечтан за уморено ято.
Но накрая като зима,
попари чувствата във мен.
И понеже всичко в нас изстина
забравих те... но не съвсем.
© Християн Всички права запазени