Обичам те почти неосъзнато.
Днес засипвам те с тонове целувки,
утре казвам ти, че са били преструвки.
Но сърцето ти изглежда е от злато.
Всеки път щом се разколебая,
ти подреждаш тихо мислите в главата.
Чистиш, бършеш и избистряш ми нещата.
След това какво аз искам зная.
Днес и утре, вчера, винаги,
те обичам, ще обичам и обичах те.
По това май малко си приличаме.
обичаме си се, май завинаги.
© Серафим Аянски Всички права запазени