Не те излъгах, че животът ми ще свърши -

там, дето свършва любовта ни само наша.

Не те излъгах, че душата ми ще се прекърши

от вятър силен и от буря хладна, страшна.

"Но ти си жива, хайде стига" - ще се усмихнеш със насмешка

и по пътя свой ще продължиш, без дори да подозираш колко си в грешка.

"Не те излъгах" ще си кажа под носа и ще се слея пак с дъжда,

ще те обичам отдалече, прикована тук за плътта.

Че колкото и страшен да им се струва на някои края,

за мене по-страшно е жива да съм и глухо да те желая.

Не те подведох и за миг, макар като жива да фигурирам,

за всичко виновна съм аз, затова мъртвия си живот за присъда избирам.

Отиде си уморена частица, тъй важна от мен, умрях, но съм жива -

тъй странно звучи...

Дали те излъгах, ти сам ми кажи.