Не те виня!
Падна есенна слана.
Попари всичко, любовта умря.
Сърцето някак, оживя!
В самотните студени нощи
вятърът му пя,
а песните-все тъжни.
В камината изгаряха спомените-съчки,
махайки прощално с ръка.
Каква вина? Просто съдба!
Вятърът разнася пепелта.
Утре снегът ще заличи последните дири ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация