25.08.2021 г., 23:52 ч.

Не те виня 

  Поезия
588 5 9

Не, не те виня, че съм вече пепел.

Беше огън, плам, омагьосващ шепот,

слънце след мъгла, летен Изгрев плиснал ...

Болка е сега, ти така поиска.

Може би мъстиш, аз че те обичах,

без да различиш зов от неприличие.

Как повярвах аз, че си вечна радост?

Тъжен в този час, залез бързо гасне.

Плаче вън дъжда и вали в сърцето.

Мрачен е света, в който с тебе светих.

Как не го разбра - бе съдбовна грешка.

Не, не те виня - обич в нас гореше.

© Цветето Б. Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??