Светът е като кошер разбушуван -
заплашва ме от четири страни.
Тревожни новини ме атакуват,
изпълват с неизвестност мойте дни.
Светът се гърчи от противоречия,
към ново преустройство се стреми.
От сблъсъка на цели, интереси,
избухват неугасващи войни...
И аз, човекът малък, съм бурмичка –
в месомелачката на моя ден.
Споделям всичките вини. И сричам
молитвата – да бъда опростен.
© Елица Ангелова Всички права запазени