Не ти прощавам нощите безсънни
и малките подаръчета-изненада.
Изпих с горчилка чашата – до дъно -
и оживях след жарката ти клада.
Не ти прощавам думите ти тихи:
“Да знаеш колко нежно те обичам!”
Заплетох ги в лирични мои стихове
и посветих на младите момичета.
Не ти прощавам радостния трепет -
целувките на всяка наша среща.
Където да си – мойта мисъл с теб е -
във всеки допир, и във всяка вещ е.
Не ти прощавам утрините. Алчен
когато с устни вдъхваше от мойта кожа...
И от любов очите сини плачеха.
Не ти прощавам! И не искам.
И не може.
© Мая Попова Всички права запазени