Не ти простих
Така и не успях да ти простя.
Опитах се дори и да забравя,
но лесно ли забравя се лъжа
която толкоз често се повтаря!
Когато ти си тръгна те не спрях.
Сама решила бе да си отидеш.
И с тебе, и без тебе все сам бях,
но и едва ли щеше да го видиш!
Утре ще излъжеш някой друг
тъй, както мен ме лъжеше с години.
Дали ще бъде твоят нов съпруг
през който като буря ще преминеш?
Лъжата винаги ще е със теб
където и да си, накрай света!
Защото тя е другото ти аз,
но ти със нея все ще си сама!
© Георги Иванов Всички права запазени