Не убивай обичта ми
със съмнения.
Не ме карай да търся
извинения -
за миналото ми,
за някои грешки,
за моите слабости
човешки...
За това, че и без тебе
съм живяла,
че любов съм търсила
и съм мечтала...
Че следвам свои
правила,
че всяка моя стъпка
е борба...
Не ме вини, че сякаш
съм неуловима,
не търси у мене
фалш и суета незрима...
С пресъхналите устни,
притеснена,
пред теб докрай
обезоръжена -
не ме съди, че те
влудявам...
Обичаш ме!
И аз го заслужавам!
© Ани Атанасова Всички права запазени