Добър ден, моя мъко забравена!
Пак се срещаме - странно, нали?
Ала чувствам те някак... отслабнала.
От лъжи и от плач, може би?

Разпозна ли ме, обич отминала?
Май я няма предишната жар...
Твоят огън отдавна изстинал е,
а тъй силно във мен бе горял...

Но си спомням очите! Разкъсват ме!
Гледай другаде! Моля те, спри...
че сърцето забива до пръсване,
и се сеща за минали дни,

и гори, и тупти, не отпуска
сякаш вярва все още във теб...
Иска още веднъж да се впусне
по петите ти, с пълен напред!

Вече чувам и твойто как тупка
там отляво, най-вече - За мен!
Дръж ръката ми здраво! Не пускай!
И така до безкрай... всеки ден!