НЕ УНИВАЙ
Накъде, накъде, накъде в този хаос, изпита и знойна,
сред бушуващо синьо море, от сълзи уязвима, поройна,
отърси се в миг като в сън от ненужното тягостно бреме,
захвърли го с вик и с хъс забрави го в старото време.
Накъде, накъде, накъде - не купува се чувство за обич.
Не унивай, вземи се в ръце и душата си спри ти да тровиш.
Обърни се смирено напред, напред - остави сивотата в мрака.
Черногледство погубва човек, черногледство без мисъл ни чака.
Накъде, накъде, накъде с тази плахост и тайна надежда?
нека стиснеме здраво ръце и, накъдето сърцето повежда,
да посрещнем с усмивка деня и отпием по глътка от него, ...