Не успях да преплувам реката,
тази – дето сега ни дели.
Ти отсреща си, в буйна позлата,
аз отсам – сред треви и бодли.
Тук е дълга студената зима,
там пък лятото – само е миг.
Все се питам дали си щастлива,
избледня ли за теб моят лик?
Бяхме май, от различни породи,
бяхме пленници на любовта,
бяхме вятърът тих, който броди
сред ухаещи билки, цветя. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация