Не е важно
какво се случи между нас
със Надето, бе -
в осми клас.
По-важно е какво
мечтаехме си
да се случи.
Ала не би, когато
първично намагнитени,
вместо в прегръдка дръзка се заключихме
в свенливо нравствено благоприличие,
допускайки
Лукавият да го усуква,
че не физическата близост грях е,
а въздържанието ни
от грях.
...Сега
във юбилея двадесет годишен
от ученичеството ни в 8-ми "бе"
на Просветителите
в майски слънчевия ден,
просветено омъдрели
и отнооово намагнитени
с Надето сериозно го обмислихме
да те осъдим, Господи,
за пропуснатите еро ползи:
твои недомислия ли
или неосмислени от нас самите
са библейски свещеноописани
категориите богословски
нравственост
и грях?
... Абе - айде, бе! -
ни кокошката е
нито пък яйцето...
И,
като си намигнахме подпийнали
към притуленото разклонение
на фоайето
във съдебно заседание от разкопчана страст,
ние с Надето съмишлено решихме,
Господи, да Ти простим.
Със постигнато съждение
от взаимно покаяние за дето
тогава юношески недообмислихме
истински
посланията Ти
за грях...
© никодим попникодимов Всички права запазени