Чаша вино не е само пиянство,
а разтуха самотна, вместо някакъв валс.
Кой обичал, обичал... Който плакал, забравил...
Някой тръгнал без „сбогом“, друг затънал във фалш.
По-добре да не помня, по-добре да съм глуха...
В мойто тясно пространство на любов и мечти
нямам стол за недъгави, чужди заблуди,
закачалка за шлифер, позакърпен с лъжи.
По-добре чаша вино, по-добре неми гости,
най-добри от добрите – подредени във стих.
Нямам нужда от лустро, предпочитам ви грозни -
само хора бъдете, не ви искам светци.