Не виждаш ли?
Безразличието ти ме убива!
Не виждаш ли?
Всичко в мен отчаяно се свива.
Не виждаш ли,
че караш ме и ден и нощ да плача,
като призрак из самотата си да крача...
Не виждаш ли в моите очи,
как болката превръща се в сълзи?
Не виждаш ли, че моята душа,
разкъсана е от тъга?
Ами моето сърце?
Не виждаш ли как плаче като мъничко дете?
Не виждаш ли, че отново е разбито,
и стои там, в болката си скрито.
Не видя ли как всичко в мен за миг унищожи,
щом казах, че душата обич силна към теб таи...
2007
© Радена Всички права запазени