Той добър е. Тя - също добра.
И отчаяно нежен. Прекрасен.
Романтичен, забавен и с капка тъга,
във погледа влюбен, унесен.

Интересите негови, като нейните са.
Колко щастие, колко взаимност .
Колко радост в очите им млади чета,
колко страст и прикрита интимност.

Следват месеци откраднато щастие,
нежни срещи със вихрени страсти.
Но назрява мига, в който дебне гнева,
на пропуканите им млади фантазии.

Обвинения следват и тъга, даже гняв,
оправдания необмислени, безотговорни,
кой какъв мислел е другия, онзи - първия път,
кой от себе си дал е, или взел е във повече.

Правят се сметки, интриги дори,
че не добра е, а злобна и проста,
отмъстителен - той и даже - уви,
мъжката гордост при него въпрос е.

И започнала с толкова лъжа,
любовта се топи, няма я - спомен
даже във своите млади сърца
двамата обидени вече не носят.

Тя добра е била. Той е бил също добър.
Но обръща животът нещата...
Кой кого и с какво промени?
Кой уби любовта във сърцата?

Не е ли добре обич в сърцето си щом осъзнаеш,
колкото и време да си мислиш, че ще "изхабиш",
вътрешния свят на другия да опознаеш,
преди във любовта и чувствата си да го увериш?

Не бива любовта със лъжа да започваш,
а с истина, дори да боли, дори и да плачеш
и колкото и да мислиш, че силно обичаш,
да имаш у себе си още, и още, да даваш.