Не вярвах, че ще дойде този ден,
във който взорът мой ще те съгледа,
и те възприеме като човек обикновен,
а аз не ще объркам словореда,
когато ти говоря притеснено.
Не вярвах, че ще мога да се спра
във теб да виждам нещо съвършено,
да спра пред теб, да падам на крака
и да те моля аз за малко милост.
Не вярвах, че ще има миг такъв:
на мойто тяло друг да дава живост
и друг да любя аз като за първи път. ...