Една илюзия красива
под сянката на истината спи
и тихо капят пожълтелите надежди
до снопите с превързани тъги.
Съмненията като жило се забиват,
умират, но все повече боли.
Гнездата на молитвите са пусти,
прекършени стърчат мечти...
Но скоро вятър-вяра ще задуха,
снежец от спомени ще завали.
И не?възможното! ще е Възможно
щом побелеят снопите-тъги!!!