Кажи дърво, самотно ли си тук?

"Какво, самотно ли, защо?"

При теб не идва никой друг

ни в изблик на добро, ни в зло...

"Това което казваш, е лъжа!" -

възмутено клоните разтърси.

"Не чакам нищо от света

и чувствам се щастливо още!

Аз имам звездния простор,

милувката на палавия вятър,

чистотата на безкрайни снегове

след преливките на есенният кадър.

Самота? Не я познавам още!

Под слънцето май не вирее

и нямам време за слова.

Със сок напивам се и пея!"

Разпери си короната дървото

и с нежни листи затрептя.

А по стеблото му със маршов ход подеха,

армия от дребнички, щастливи същества.