helpmepaintthestars (Слънчоглед)
103 725
15.06.2016 г., 8:20 ч.

(не)ясна картина 

  Поезия
386 2 4

На минути път от плач,

напиращи сълзи,

желаят да ги освободя,

като думите неизречени.

 

Плаках цял ден

и едва оцелях-

за миг да дишам спрях...

разкъсах плътта си,

за да освободя зверовете,

направих опит да укротя демоните,

които събуди и остави да рушат

света, който ми помогна да изградим.

Толкова много неща ми подари-

една усмивка,

толкова мили думи,

присъствие, което беше следвано

от големи периоди на

отсъствие.

Беше дар и проклятие да е тук - 

все нещо го грабва от мене. 

С какво е по-значимо?

 

 

Придружи ме до ада- градът,

който опожарихме само с дъхът ни

слял се в целувка-

през огъня да преминем

и да утолим жаждата си за любов..

Да се обичаме в безвремието на отвъдното,

за да не намери край обичта.

Погледни ме и ме излъжи,

че все още съм от значение;

така и не се отказах

да ти рисувам картини по ръцете,

да ти целувам раните,

както мама правеше с мене.

Заслепена съм не от хубостта ти, 

а от стихиите от страсти, 

дето не ме оставят да спя нощем-

моля ги цяла нощ да ми позволят

да те видя,

да те мечтая и по клепачите да те чертая...

 

 

 

 

 

© Слънчоглед Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Усмихна ме, благодаря ти!
  • Началото е прекрасно!

    "На минути път от плач,
    напиращи сълзи,
    желаят да ги освободя,
    като думите неизречени."

    Основата е още по - прекрасна!
    "за миг да дишам спрях...
    разкъсах плътта си,
    за да освободя зверовете"
    ...
    Толкова много неща ми подари-
    една усмивка,
    толкова мили думи,"
    ...
    "Беше дар и проклятие да е тук /
    С какво е по-значимо?"

    А последната част е най- прекрасна! В нея отговаряш на този въпрос, без дори да е нужно...тя ми е любима-"Придружи ме до ада- градът,
    който опожарихме само с дъхът ни
    слял се в целувка-
    през огъня да преминем
    и да утолим жаждата си за любов..
    Да се обичаме в безвремието на отвъдното,/
    да ти рисувам картини по ръцете,
    да ти целувам раните,
    както мама правеше с мене."

    А самият финал е направо разкошен!
    "Заслепена съм не от хубостта ти,
    а от стихиите от страсти,
    дето не ме оставят да спя нощем-
    моля ги цяла нощ да ми позволят
    да те видя,
    да те мечтая и по клепачите да те чертая..."
    Накрая картината е ясна... !
  • Благодаря за топлите думи!
  • Красиво е! Много! Започва силно, но завършва още по силно със всичко както се казва! Браво!
Предложения
: ??:??