Вестин (Димитър Ганчев)
153 733
28.07.2006 г., 23:47 ч.

Не запомнихме аборта 

  Поезия
749 0 9
Не запомнихме аборта

Помните ли, как „а” и „б”
се учехме да пишем?
На тръстиките
как сричахме шестиците,
по краищата на дерето –
първите оценки на живота
във бележника.
Дъха си гълтахме, наежени от щастие,
щом кремъче край пътя виждахме.
Прохождащите таралежи –
на първите бодли вкуса опитвахме.
Без грижи и копнежи. Така си е.
Разбирахме – ожуленото ще боли,
че кръвни сме и сме солени.
Във стаите на бабите нали
приказките спяха,
защото само там миришеше на време...
Без спир се скитахме,
и връщахме се за да питаме:
за мълниите, за небето;
за нещото (КАКВО ЛИ ?!!) във края на полето.
От слънцето, издули бузи,
обгорени питахме – непрегорели.
Вечното „Защо не може?” на тавана...
... за тъмното в мазето...
Посяха в нас и първата забрана.
Растяхме, растяха и бодлите –
все още нежна детската закана.
И първо влюбване,
с треперенето в коленете.
Като пречупване раздяла...
Риболовът сред мъглите...
... кучето и мишките в капана...
Така в очите на приятели се раждахме,
за себе си и за света – за другите.
Дали си спомняме?

Искаме нали?!!
Заспивайки със късните,
с предизвестени новини;
Когато детството разкрачено е
над контейнери...
... и старци, сред изцапаните,
чужди спомени, бъдеще му търсят....
... когато някога, преди години
децата дишаха лепило...
(Хероинът беше скъп.);
Дори несретница,
бъдещето да захвърли –
някъде, във мръсна улица –
с инфектиран, неизрязан пъп;
Дори когато просякът
недъзи влачи,
със нагла жалост, душейки
след вас следите;
Дори когато пребиваха на светло...
Когато любите се...
... или седите в кафенето.
Когато чуете, някъде далече –
в съседство, че децата мрат
от студ или от глад, а може би и двете;
Щом днеска смърт
е безпаричие;
Когато ни обираха на кръстопът;
Когато злобно-дружно
в паветата забихме крак;
Политиката когато стана рак;
И щом в очите на децата ни
детството си абортирахме....
Защо заспиваме и как?


© Димитър Ганчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много добър текст!Поздравления от Хенри!
  • Това стихотворение ме върна назад в детството ми със всичките емоции и преживявания, а след това ме хвърли в настоящата действителност, с цялата И бруталност. И контрастта между това, което съм преживяла и това, което колкото и да ми се иска не мога да спестя на сина си ме разтърси. Достоен човек си, защото си видял всичко това , а и за това, че по много добър начин ни накара да го съпреживеем с теб. Поздрав!
  • Хареса ми.Истинско е...

  • От снощи препрочитам стихът ти и все отлагам коментара си.
    "Във стаите на бабите нали
    приказките спяха,
    защото само там миришеше на време...
    Без спир се скитахме,
    и връщахме се за да питаме:
    за мълниите, за небето;"
    Какво усещане!Като на живо!
    Всяка дума сякаш разплита отделно емоционално състояние!
    Поздравления!

  • Заспиваме...с надеждата за по-доброто "утре"!
    Поздрав за текста!
  • Благодаря ти, Злати, както и на всички, които ще оставите тук коментара си. Хаосът е около нас.Главата ми е ясна. Напомнят - права си, Злати, грозните случки от живота винаги напомнят за себе си! А в България те са ежедневие, въпрос на избор е да поискаш да ги видиш. И да поискаш те да спрат. Всеки човек МИСЛИ, че прави най-добрия възможен избор - аз да пиша по този начин, ти, Злати, да го коментираш по своя. Не съм обиден, вярвам, че ти също. Лириката е хубаво нещо, но животът не е само лирика. Далеч не е. А за петицата - не си нося бележника, но съм ти много благодарен. Поздрави, Злати, и на всички останали, без значение, дали, харесвате по-горе публикуваното стихотворение, или не. Поздрави!!!
  • Много истини си казал Димитър!
    Хареса ми стихът ти!
    Поздрав и дано не забравяме.
  • Интересно е,описал си реалното.
    По скоро на импресия ми прилича.
    Чувството и смисъла е главното.
    Живота труден е и бързо той изтича.

    Поздрав за идеята и усмивка в ноща
  • Хаотичен си, Митко. Явно много неща са в главата ти, а други напомнят за себе си. Отново съм на мнението, че е за разказ. Митко, предполагам разни обидени физиономии няма да ти отиват, а лицемерието на никого не е желан гост. Пиша ти 5, единствено и само заради хаотичните мисли.
Предложения
: ??:??