15.02.2021 г., 0:48 ч.  

Не знаех аз, че мога да летя 

  Поезия » Любовна
944 1 5

И имах правила, и твърди бяха -

непоклатими като хладен камък.

Но моите очи, о, те познаха

в очите ти най- хубавия пламък.

 

Яви се ти, когато мислех " Вече,

улегнал съм и съм стабилен мъж " .

И полъха на порив отдалече

до мен достигна палещ изведнъж.

 

И зидовете рухнаха... Разбрах,

че в плен съм бил на сляпата си тежест.

Мечтите си забравени събрах

от твоя стих, усетил лека свежест.

 

Криле ми подари ти с любовта.

Не знаех аз, че мога да летя.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??