Fabiana (Галя Николова)
216 821
21.08.2005 г., 12:36 ч.

Не знаеш 

  Поезия
877 0 6
Не знаеш коя съм, къде ще спра,
ще те погубя или възродя,
не знаеш мрака ли ще осветя
или светлината угася...


Пустиня ли съм или океан,
не съм ли пропаст спотаена
и чакам някоя душа смутена,
с вик отчаян да потъне в мене.

Не съм ли свежа китка от цветя,
омайваща с меден аромат,
не съм ли отровната стрела,
забита смъртоносно в гръдта.

Може да съм пареща главня,
разпръскваща огнени искри
и в тиха нощна самота,
неочаквано пожар да заблести...

© Галя Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Фабиана, усещам, че пишеш с много вдъхновение и се радвам за това, но мисля, че ако продължиш да го правиш и се стремиш да усъвършенстваш стиха си, ще постигнеш още по-голямо изящество. Мисля, че таланти като теб са длъжни да работят върху всяка нова дума, за да я слеят в един стих. За мен стихотворението е много повече от чувства и рими и се надявам, че и ти го усещаш така. Просто не спирай да шлифоваш музата си.
  • Може да си това и още много неща, но си жена и тук виждам своеобразието на душата ти, красиво и силно и противоречиво като всичко хубаво!
  • Така си е, благодаря ви!
  • Ти си всичко което поискаш да бъдеш и
    това което отключва този който е до теб ...
    Така си е ... Поздрав Галка
  • Запази тайната...нека не знаят...какво ги чака
  • Хубаво е!
Предложения
: ??:??