voda (Елица Ангелова)
582 14033
9.02.2008 г., 0:20 ч.  

Тук си... 

  Поезия » Любовна
842 0 26

 

Ти пак си тук. Нощта е топла, тиха
и звезден дъжд се сипе покрай нас.
Навярно Небесата опростиха
и моята, и твоята вина –

за всичките ни дни несподелени,
за нощите, лишени от любов,
за чувствата, нехайно разпилени –
по пътища, неносещи добро...

Но днес си тук. И нека да забравим.
Луната пръска бяла светлина.
Косите ми – разискрена жарава,
ухаят на любов. И на жена.

Ела, подай с доверие ръцете си –
в прегръдка да затворим две съдби.
Над нас Небето изгревно ще свети.
И хубав ден ще бъде. Може би!

 

© Елица Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??