24.06.2014 г., 21:18 ч.
Не знаеш
Посвещавам на ревнивите
Ти не знаеш къде ще съм утре,
нито днес със кого съм била.
Преговаряла ли съм Кама Сутра,
с черен дявол със бели крила.
Определяш ми всяка минута.
Искаш моите мисли на длан.
Като гонена с хрътки кошута
падам в ловко поставен капан.
Мои тайни не ми и оставяш.
Дебнеш моето дишане даже.
Сънищата ми наизустяваш.
Все внимавам какво ще ти кажа.
Не съм твоята шапка, ни дреха.
Аз съм ничия, чуваш ли ничия,
и на себе си нося утеха.
А ти себе си – не мен обичаш.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Познавам един такъв... искаше да ме погълне, да ме абсорбира, да съм завинаги негова... страхотно си го написала!
-
Чувствам се една от посветените.
Благодаря!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Марсел Пруст
Според мен не често, а винаги!!Kакво изобщо означава да ревнуваш- ако обичаш някого му вярваш, така че няма защо да ревнуваш, а ако го ревнуваш и имаш поводи, значи наистина няма любов!!Обичащите хора не ревнуват!!!Cамо тези, които са твърде слаби и комплексирани и понеже сами не се харесват, се стахуват ужасно, че и другите не ги искат и ще ги оставят!!Затова се държат като насилници!Много тъпо!И наистина е присъщо само на това същество- човека...!! Страшно добре си го описала!!Много много ми харесаха всичките изрази и метафори!Наистина си го описала страхотно!Не се занимавай с такива, бъди щастлива!!Поздрави!!