Изваях те във думи. Не знам дали са стих.
Втъках те във сънища, нали си бил наяве.
Във вечерната си тишина те преоткрих.
Обичах я, защото исках в нея да останеш.
Скъсявах разстояния. Не знам дали можах.
От стръмни пътища плетях косите си.
Валеше дълго дъжд и брулеше ме прах,
и слънце пиеше до болка от мъглите ми.
Повярвах в бялото. Не знам дали видях.
Неуловимо в него се завърташе дъгата.
Пътека нямаше ли, пак към теб вървях.
Очи затварях, влезеше ли в тях тъгата. ...