Дори не знам
какво търся...
Може би някой
поне наполовина
луд колкото мен,
излязъл в този
смръщен есенен ден
да поговори с листата
или със самотни птици,
останали въпреки
наближаващата зима...
и тъгата...
Дори не знам
къде точно отивам...
Навярно търся истина...
Или пък илюзия,
в която да повярвам...
Не знам...
Знам,
че без теб не съм същата...
© Таня Атанасова Всички права запазени