И не зная защо обеднях.
Аз не съм те държала в ръцете си.
Но съм бедна, когато мълчиш.
И когато те няма в очите ми.
А мисълта ми е игла.
На върха танцувам- прима балерина.
Чертае малка капка кръв-тъга.
Нищо. Ще я превържа със листо смокиня.
И пак боде денят - магарешки бодил,
разцъфнал в тихото на самотата ми.
Прегризвам облаците. Вятърът е скрит.
После заставам, без теб, на ръба на душата си. ...