Жабокът (Гедеон)
369 2157
14.03.2022 г., 19:54 ч.  

Небесната 

  Поезия
302 1 6

Събуди го ефирна ласка.

Лек полъх, странна тишина.

Невидима до него сянка.

Духът на призрачна жена.

 

В съня му бяла самодива.

Вървеше, цяла в светлина.

С воали и цветя красива.

Мечта във свят на чудеса.

 

Събуди се и знаеше я има.

Божествена и истинска душа.

Докосна мисълта незрима 

и тя превърна се в дъга.

 

Небесната завинаги остана.

Прекрасен лъч на синьото небе.

Една любов в искри обляна.

Творение на Божии ръце.

© Гедеон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Бог е създал красотата - жената.
  • Хубаво е!
  • Ми, той бе
  • Не, не си плагиат! Напомни ми на любим стих Просто - Хареса ми!
  • Скити, сакън да не излезе, че съм плагиат.
    Благодаря, че ти е харесал стихът.
  • Много е хубаво! Ефирно и нежно! Сън - реалност!
    Напомня ми на един друг стих
Предложения
: ??:??