Небесната кралица
Мрачнобяла, леденостудена,
с оттенъци на скръб
величествено гледаш отвисоко.
Виждаш пирове бедняшки,
страст неутолена,
смърт, живот пред тебе се преплитат.
За влюбените си светило,
за нещастните - натрапница във мрака,
така няма всеки път заспиваш
и по-тъжна всяка нощ събуждаш.
С различни имена те назовава всеки,
ала една си - приятелка зова те аз.
... Луна останалите те наричат.
© Юлиана Кехайова Всички права запазени
как красиво си го казала! Много хубав стих!
с обич, Юлияна.