Dendu89 (Деница Гарелова)
724 9776
18.12.2020 г., 12:49 ч.  

Небесни монолози 

  Поезия
412 5 9

Замириса ли, бабо, на хляб –

там в небето – на хляб, и на Коледа?

Много пъти до тебе не бях,

много пъти си тъпках по корена.

 

Но на възел заплела криле,

не излитам от болката в раните.

Бабо, моля те!

Аз моля теб –

целуни моя татко по дланите.

 

Тук мирише на студ. Самота.

Курабии без вкус. И без захар.

Няма сладко. Ни мед. Ни ошав.

Няма нищо и никой. И вяра.

 

Светят лъскави, грозни елхи,

но калта в светлината се стича.

Ти, кажи ми, кажи ми, кажи –

моят татко дали ме обича?

 

 

 

© Деница Гарелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??