Небето и Земята
Тихо всяка сутрин се събуждам с теб
С плахата надежда да те видя пак
Очите ми са празни, когато не докосват теб
И когато топлотата ти не убива моя мрак
С лека усмивка, но с много печал
Забравям за теб и заспивам пак
Със смиреността на погубената мечта
Само слънцето прави ми знак
Така, че разпръсни се в мойте очи
Така, че събуди се с мойте мечти
Знам, имаш път към мен в тъмнината ...