Mariamrad (Мария Радкова)
33 156
13.07.2008 г., 9:55 ч.

Небето - пропаст 

  Поезия » Любовна
1154 1 18

Преселих се в едно безвремие.

И бездни и небе увличат ме.

Не съм на себе си, но Себе си -

бездънна от Тебé-Обичане.

 

И с дъх не смея да ранявам

на лудостта ни свята Силата,

а тихо... с вик сподавен падам

във пропаст, дето ме въздига.

 

От тънък ръб... свободно падане.

Нагоре само! Път без връщане.

Най-истинският транс-отдаване

на клетки с Дух единосъщен.

 

И цяла вечност с теб пропадаме

към Рая-Дъно. Няма стигане.

Поглъщаща, непознаваемa

е тази паст във Висините.

 

Дали е орис... изпитание...

да бъдем заедно – разделени,

потърсили Любов Мечтание

един във друг, чрез Откровение?

 

Не знам. Излишно е да питаме.

Там... в споделеното Мълчание

ще преживеем неизпитаното,

свръх-чувствено ще съзерцаваме.

 

А после, щом звукът-вибрация -

взривен... отново ни помилва,

на Аз-а чистата пулсация

от две ядра в Едно прелива.

 

Безкрайно и ефирно. Трето.

От нас подхранвана материя.

Енергията на... ”Детето” ни -

неземна и благословена.

© Мария Радкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??