1.07.2008 г., 15:41 ч.

Небето се разтваря 

  Поезия
1203 0 3

 

 

Небето се разтваря като длан

(дете, по което кацат гълъби)

и ситен дъжд и цвят на люляк

по топлата земя се сипят.

В която стъпките блестят,

а аз пристъпвам боса.

Ухае роклята на дъжд,

на обич и очакване.

Очите ми са мокри птици,

целуващи се край комините.

© Николина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??