21.12.2009 г., 1:10 ч.

Нецелунал устни на камина... 

  Поезия
872 0 33

Нецелунал устни на камина,

изоставил плачеща жарта,

на съмненията през комина

тръгва си, танцувайки, димът.

 

Палави снежинки го събличат,

вятърът го дърпа за брадата.

Без да знае, тихичко умира

под полите на Луната...

© Веселка Стойнева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??